Черна песен — Димчо Дебелянов

Една от най-мощните творби на българския символизъм — в тъмно симфонично звучене. 🖤 ЧЕРНА ПЕСЕН Димчо Дебелянов Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря – край мене всеки вопъл и ропот замре. За зора огнеструйна копнея, а слепи ме с очите си тя. В пролетта като в есен аз крея, в есента като в пролет цъфтя. На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян, и плачът ми за пристан умира, низ велика пустиня развян.