Обичам те от всичкото „далече"

„Обичам те от всичкото „далече" с неравния си ритъм на сърцето." ✍️ По стих на Димитър Никифоров — „Очна линия" (за Мира) --- ОЧНА ЛИНИЯ Димитър Никифоров за Мира Събуждам се преди петлите вече, когато спиш самичка до морето. Обичам те от всичкото "далече" с неравния си ритъм на сърцето. По правата на острите ми липси, след залеза на късите недели, дочувам от тавана глас: "сипи си, не те очакват хладните постели." Боите и мастилото не стигат. Мълчат стените древни на Одесос. Покрива прах прочетените книги и кротък паяк паяжини меси. С тревогите на късното ми лято сега са пълни бъчвите от ясен. И тази есен ти ще си, с която ще бъда до смирение съгласен. Оглеждам се в очите ти красиви – две светещи маслини в морски миди, и виждам: Клеопатра пак е жива, но Варна не отглежда пирамиди.