ПЛАНИНАТА МИ Е МАЙКА

Мой бащица вятър бурен, той ме буди призори, през Балкана ходи диво, име тихо ми шепти. Планината ми е майка, със мъглата ме зави, с камък твърд ме тя отгледа, Във студени утрини. Нямам двор и нямам стряха, пътят мойта кръв позна, гарван каца по следата, вълк ме пази през съня. Реката ми - сестрица, носи болката без глас, боровете са ми братя, щом се скрия в зимен мраз. Ой, земьо, черна земьо, ти една не ме предай, ако падна край Балкана, Не плачи ти не ридай. Мой бащица вятър бурен, планината ми е майка, докато ехти гората, жив ще бродя по земята.