Радев получи "двойка" по история – преподава нейна съветско-руско-комунистическа версия

Епизод 8, 23 юни 2026 г. Думите на Радев "руското православие има принос за нашето освобождение от петвековно османско робство" са отвратителна семантична диверсия. Създаването на Българската екзархия през 1870 г. е извоювано от българите въпреки опитите на Русия да запази статуквото и върховенството на Цариградската патриаршия. Руската дипломация се противопоставя на разширяването на Екзархията, страхувайки се, че независима българска църква ще попречи на руските стратегически интереси в региона. Дейността й е изцяло подчинена на имперските интереси на Русия и доктрината на панславизма. По внушение на Николай Игнатиев Високата порта отказва да даде църковна автономия на българите, с изключение на незначителни малки отстъпки като назначаването на българина Партений за владика. По настояване на същия "граф" Игнатиев везирът Махмуд Недим паша изпраща на заточение трима български владици “бунтовници” - Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Когато те били освободени по настояване на П. Славейков, Тодор Икономов и други видни българи, великият везир обяснил, че не той бил за заточаването им, а го направил по искане на Николай Игнатиев. С учредяването на Екзархията, за първи път от 1396 г., българите получават правото свободно да избират собственото си духовенство и да проповядват на родния си език. Тъй като в империята образованието на християните е прерогатив на църквата им, със създаването на Екзархията завършва започналия през 1835 г. процес по обособяване на самостоятелна българска просвета. Всички училища на българите минават под върховенството и грижата на нашата църква. Признаването на Екзархията дефинира и естествените граници на българското землище в Македония, Поморавието, Тракия, Мизия и Добруджа. Именно тези граници, а не PR-ската акция "Сан Стефански договор", скалъпена от Николай Игнатиев, следва да признаваме за основа на националния ни идеал.