EP760 Апология (ПРОЦЕСЪТ)“ (26.11.2025) [Vox Nihili със Стоян Ставру]

„Апология [ПРОЦЕСЪТ]“ (26.11.2025) Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“? Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ? Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня? Защо всички мразят „конската муха“ Сократ? Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите? Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ? Как са свързани богохулството и развалянето на младежите? Дали смъртта не е най-голямото благо? Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ? Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“? Колко тежат 30 гласа? Кой тича по-бързо: смъртта или низостта? Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята? Какви са паралелите между Сократ и Исус? Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ? Какъв е заветът на Сократ за неговите синове? „Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :) Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: Апология (диалог), Платон, прев. Георги Михайлов. Диалози, том. 1, С., Наука и изкуство, 1979. Представяне на госта: Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология. СОКРАТ: „Какво впечатление са оставили моите обвинители у вас, мъже атиняни, не зная, но насмалко остана да ме накарат мен самия да забравя кой съм – така убедително говореха! И все пак в техните думи нямаше, така да се каже, нищо истинско.“ „Във всяко опасно положение има и много други начини да се избяга от смъртта, ако човек се реши на всичко – и да върши, и да говори. Да се избяга от смъртта – това съвсем да не ви се вижда трудно, мъже, от низостта, е много по-трудно; тя тича много по-бързо от смъртта. Сега и аз, понеже съм бавен и възрастен, бях уловен от по-бавния бегач, а моите обвинители като силни и бързи – от бързия, злото. И сега аз ще изляза осъден от вас като заслужаващ смърт, а те – осъдени от истината като виновни в порочност и неправда. И аз оставам с присъдата си, и те. Вероятно така е трябвало да стане и мисля, че всичко е, както трябва.“ Апология, Платон, прев. Георги Михайлов