Иво Христов: Европа е готова да подпали света, но САЩ имат нужда от Русия срещу Китай

Европейските елити приличат на „умното хлапе“ от филма на Чаплин — чупят прозорците и викат Америка да оправя последствията. Те дразнят най-голямата ядрена сила в света, без да имат представа за рисковете, и са готови да подпалят планетата, само и само да запазят властта си. Явор Дачков разговаря с проф. Иво Христов, който анализира глобалните разломи и геополитическите избори, пред които са изправени Европа, Русия и Китай. „Машината на Запада“ — капитализмът, науката и военното превъзходство — спира да работи, а Европа се превръща в провинция на света. В същото време центърът на историята бучи в Азия — милиарди китайци и индийци задвижват махалото на глобалната епоха. За пръв път Китай е изправен пред дилема: дали може, дали трябва и дали иска да бъде хегемон на света. Русия е най-слабият връх в триъгълника със САЩ и Китай и е изправена пред екзистенциален избор: ще бъде ли „европеизирана Златна орда“ или лява ръка на Европа в Азия? А България? Инстинктът за самосъхранение у нас се изразява в битово живеене. Тук „голямата история“ рядко вълнува, а русофилията и русофобията ни приличат на свади от „Ганковото кафене“ — повече фантазии и емоции, отколкото разбиране. Разговорът е записан в „Ехо Медия Студио“ на 27 септември 2025 г. Още акценти: Западът се изтощи. Формата остава, но съдържанието се изпразва — като броните на рицарите в замъците: бутнеш ли ги, вътре няма нищо. След 500 години центърът на тежестта отново се измества от Запад на Изток — където е бил през предишните хилядолетия. Това, което направи Европа велика, бяха три неща, събрани заедно: капитализмът, науката и произтичащото от тях военно-технологично смазващо превъзходство. Всичко останало беше следствие. Сега и трите неща са усвоени от антиподите и работят по-добре. Европа се превръща в провинция — прилича на богато семейство с огромен замък, който вече не може да поддържа. За сегашните европейски елити единственият шанс да оцелеят е да се закачат с нокти и зъби за конфронтацията с Русия, тъй като ако отпадне драмата „война в Украйна“, всички въпроси ще бъдат насочени срещу тях и това ще разкрие пълната им некадърност, корумпираност и неадекватност към ситуацията. Европа е буквално взривена от проблеми и това всъщност е опит за класическо изместване на погледа от реалния към имагинерния проблем. Европейските елити са продукт на парниковите условия, в които Европа живее. Следователно тези хора нямат елементарна представа за дълбочина, нямат представа за драматизма на ситуацията, нямат представа за калкулацията на рисковете, пред които се изправят. За тях дразненето на Русия е като дразненето, с което са свикнали в Африка или в Близкия изток. Не вземат предвид, че дразнят най-голямата ядрена сила в света. Пиар, който може да прерасне в жестока игра. Те са готови да подпалят света поради неособено софистицирани форми на разсъждение и разбиране на света — само и само да запазят властовото статукво. Това показва цялото интелектуално падение на Европа. Европа иска да вкара отново Америка в огъня. Европа прилича малко на филма „Хлапето“ — онзи, който чупи прозореца, а после идва „големият батко“, за да оправи нещата. В двойката Европа–Америка, Европа опитва да играе ролята на „умния“, който ще командва безмозъчния гигант. Тя няма ресурсите на гиганта, но си въобразява, че има интелектуалното превъзходство да го командва. Америка има нужда от Русия в конфликта с Китай. В момента за Русия се наддава. Единият кандидат е Китай, другият — Съединените щати. Русия поради географски, исторически, суровинни, военни и технологични причини е много важна в този триъгълник — прочутия триъгълник на Кисинджър. Предишни американски администрации направиха невъзможното — да обединят двата върха на триъгълника (Русия и Китай), които да загърбят фундаментални противоречия, а Тръмп постигна ново „чудо“ да редуцира фундаменталните противоречия между Индия и Китай. Мисля, че талантливи хора във Вашингтон правят външната политика и са на път да направят невъзможното. Не казвам, че новият триъгълник Русия–Пекин–Делхи е реалност, но имаше леки загатвания — не толкова като мащаб, колкото като знак. Колкото повече хегемонът — в желанието си да запази статуквото и доминиращата позиция — форсира, толкова повече индуцира и структурира сили, които иначе трудно биха се обединили като контрабаланс. Дали има реална възможност за ескалация между Русия и Европа? В Русия анализът е труден, защото не разполагаме с реални данни. А този, който говори, обикновено не знае. Не се знае дали в Русия не надделява „партията на войната“. Но фактът, че Дмитрий Козак — дългогодишен приближен на Путин — беше помолен да напусне президентската администрация, ме навежда на определени мисли. По време на онова публично заседание, на което Путин попита всички дали подкрепят войната, единствен Козак отговори „не“. Очевидно Русия вече има ресурси и средства за ескалация — и е готова да я води.