Усмивка от стъкло

[Intro] Тиха стая, тъмно небе, пак говоря сам със себе си. Слагам усмивка — да не личи, че вътре всичко в мен мълчи. [Verse 1] Пред хората съм силен, даже смешен, казвам „добре съм“, но не е успешно. В очите ми има уморен пожар, а в гърдите ми — счупен календар. Смея се, когато ми се плаче, крача напред, а душата влачи. Никой не пита какво тежи, щом лицето ми още държи. [Pre-Chorus] И всяка нощ си казвам: „Стани, не си роден да паднеш, нали?“ Но колко пъти трябва да боли, преди сърцето пак да се съживи? [Chorus] Усмивка от стъкло нося пред света, а вътре се разпадам на прах и тишина. Боря се, плача, но пак вървя, защото още вярвам, че ще се спася. Исках да стана по-добър човек, да нося светлина, не студен успех. Но завист, алчност и омраза превърнаха доброто в рана. [Verse 2] Когато имаш малко — никой не те вижда, когато тръгнеш нагоре — някой те обижда. Светът уж иска да си честен и добър, но после те наказва, че не си като звяр. Помагаш — казват, че си слаб. Мълчиш — решават, че си страх. Обичаш — връщат ти вина. Прощаваш — губиш още една следа. [Pre-Chorus] Но някъде дълбоко в мен има глас, макар ранен: „Не ставай като тях сега, дори светът да няма доброта.“ [Chorus] Усмивка от стъкло нося пред света, а вътре се разпадам на прах и тишина. Боря се, плача, но пак вървя, защото още вярвам, че ще се спася. Исках да стана по-добър човек, да нося светлина, не студен успех. Но завист, алчност и омраза превърнаха доброто в рана. [Bridge] Ако ме видиш някой ден усмихнат, но почти сломен, не ме съди, не ме спирай — аз просто още се събирам. Защото силните не са без рани, а тези, дето стават пак засмяни. Не всеки плач се чува вън, понякога е вътрешен гръм. Усмивка от стъкло, но няма да се счупя, дори светът да иска да ме купи. Ще падна, ще плача, но пак ще вървя, защото в тъмното търся светлина. Не искам омраза, не искам власт, искам мир в душата и истински глас. И ако болката ме направи по-добър — ще я превърна в песен, не в студен камък. [Outro] Тиха стая, ново небе, пак говоря сам със себе си. Но този път не съм сам в нощта — в мен още диша светлина.