Кой е бай Ганьо? Кръг Квадрат / еп.08

Първан Симеонов: Онзи Бай Ганьо е по-скоро социален и икономически стадий, това е развързаната инициатива, зараждането на някакъв капитализъм. Освен това е източният догонващ човек. Ние в България ползваме Бай Ганьо като национално самообвинение и боя се, че Алеко донякъде така гледа на него, макар че много ми се иска да не е така. Радослав Илиев: Да това е много интересен въпрос. Алеко презира ли Ганьо? Питам за тогавашният Алеко от Свищов? Първан Симеонов: Много ми се иска да вярвам, че не го презира, има податки за това, но понякога имам чувството, че не е дал достатъчно доказателства, че не е така. Но това презрение не е справедливо, защото е насочено към недодялаността на един наваксващ човек, който толкова дълго време е бил извън, а сега влиза вътре. Един човек, който излъчва цялата си селска жизненост, предприемчивост. Та ние на този човек се подиграваме и го превръщаме в национална щампа, забравяйки че той не е национален, той е икономически и неизбежен стадий. Какъв друг може да бъде току-що появяващият се на картата човек, ако не догонващ и нелеп? Това е проблемът на прототипа на Ганьо, че ние сме го привидели като национално самообвинение. А то е просто един неизбежен стадий, който даже трябва да прегърнем и би имало много предимства ако го приемем такъв какъвто е. Андрей Райчев: Какъв е упрекът на Алеко към бай Ганьо? Той изобщо не го упреква, че е селянин или занаятчия. Упрекът е в това, че бай Ганьо претендира да бъде елит и не приема Алеко за свой естествен елит. Конфликтът е в следното: "Ти претендираш за мое място. Аз съм благородното момче, аз съм с езиците, аз се обличам алафранга, т.е. като французите. Ти си с колана, ти си с калпака, ти отхвърляш мен като представител на елита и вместо мен ще управляваш България." Конфликтът е властови. Ако Алеко наблюдаваше Ганьо как облечен по същия този начин продава мускалчета на някой добре облечен господин нямаше да има никакъв проблем с него. Щеше да си каже: "Добре, седи си там с мускалчетата в занаятчийската работилница и всичко е чудесно." Радослав Илиев: А той иска да прескача нива. Андрей Райчев: Защо всъщност Ганьо трябва да допусне Алеко за свой естетвен ръководител? Ако пренесем този конфликт сега това изглежда така - това е човек, който по някакви не много правилни начини е овладял язовир с вода, пълни, бутилира, изнася и изведнъж се оказва, че той трябва да бъде ръководен от едно момиченце с езици завършило еди-какво-си, която му чете и морал: "Ти си боклук, ти не знаеш истанбулската конвенция..." Това е същият дълбок конфликт, на един който ми се натрапва като власт, защото познава чужбина. Ама аз съм от тук. Коренът на конфликта между Бай Ганьо и Алеко е властови, това казвам аз. Тончо Краевски: Бай Ганьо е неловък, смешен в имитациите си и независимо дали го харесвате или не, това е очевидно един незавършен човек, който има нужда да стигне някъде. Големият въпрос тук не е дали авторът харесва или не харесва пресонажът си. Големият въпрос е има ли Алеко Константиов капацитетът да подложи себе си на същата ирония и критика, на която подлага Бай Ганьо. Защото те не са толкова различни. В последна сметка, този модерен с езиците, алафранга човек също се намира в капана на собствената си неловкост, на собствената си незавършеност. Ние нямаме конфликт между един завършен човек, който конституира елита и един незавършен човек, който го догонва. Ганьо и неговият предполагаем елит Алеко са еднакво незавършени. Те толкова много си приличат, че когато четеш книгата си мислиш, дали няма някакво по-дълбоко послание. Наистина ли Алеко просто се подиграва на долната класа хора под него, наистина ли е само това? Радослав Илиев: Има един риск обаче, в опита да опишем обективно и без ирония Ганьо да го героизираме. Аз вярвам, че отношението на тогавашния Алеко от Свищов към Ганьо не е като това на Алеко от София сега. Мисля, че все пак това е опит за себепознание. Ганьо не трябва да бъде радикално осмиван или презиран, защото да го презираш значи в някаква степен да презираш себе си. В Ганьо се съдържат едновременно няколко пласта: има византийското шикалкавене, има ориенталска хитрост, има селска почва има и дребно-буржоазна еснафщина. И тези четири пласта са в някаква степен във всеки от нас, в нашия ген. Тоест познаването на себе си според мен не трябва да става нито през агресия, нито през героизация.