Надежда Хвойнева - Бекиро, любе Бекиро

Бекиро, любе Бекиро, от севдьо да се умира - и е щех да съм умрела, ам' са лю нищо не прави, само са сохне и вехне. Заради тебе, Бекиро, суха сам вейка станала: вейчица трендафилова, щьольбица карамфилова и дручка босилекова - от твойте чьорни кахоре. Дьо да го сторим, Бекиро, двамкаса да са зьомиме, балносо да го разделим, барабар да го тьоглиме. Чепеларе, Асеновградско (НПСР, с. 308, № 571).