Апостол Павел и врачката /Деяния 16:16-23/ Божието слово всеки ден с п-р Татеос

Деяния 16:16И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. 17Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. 19А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни 21като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. 22Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. 23И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. 25Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. 27И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. 28Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. 29Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? 31А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. 32И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. 34И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. 35А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.