Петър Воденски: При разпад на ЕС и НАТО Путин може да остави България на Турция

При разпад на Европейския съюз и дезинтеграция на НАТО България е изправена пред реална опасност от силно турско влияние. В този сценарий Русия може да реши, че не се нуждае от целия черноморски бряг и да остави България на Турция, която много последователно и ефективно защитава националните си интереси. Призивите за рязко излизане от ЕС и НАТО без сериозен стратегически анализ са безотговорни и могат да доведат до загуби, по-тежки от тези след 1989 г. Явор Дачков разговаря с Петър Воденски - дипломат от кариерата с над четири десетилетия стаж в международните отношения, бивш генерален консул в Истанбул и посланик в Анкара, Кишинев и Никозия, два пъти началник на кабинета на министъра на външните работи, бивш полковник от военното разузнаване и автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят“. Разговорът е записан на 10 януари 2026 г. в Ехо Медия Студио. Още акценти:  Светът навлиза в дълъг и конфликтен преход към многополюсен ред, в който дневният ред ще се определя от САЩ, Русия и Китай. Предстоят още войни, които ще донаместват границите и сферите на влияние, и те няма да минат без кръв. В тази среда малките държави нямат право на илюзии, лозунги и външнополитически автопилот - оцеляването минава през трезва преценка, ясно дефиниран национален интерес и способност той да бъде защитаван. Ако не се смени сегашното ръководство на Европейската комисия, не ни се пише нищо добро - Европа е загубена. С тези хора вървим само надолу и ще стигнем до разпадане на ЕС. Покрай Виктор Орбан започва да се организира група от държави, в която има потенциал, и ние трябва да се присъединим към нея, ако искаме да останем в Европа. Нашият шанс е много внимателно да следим какво се случва в света, да предвидим предварително какво големите играчи ще поискат от нас и да сме готови с подобрен вариант, в който са вкарани и нашите интереси. Докато сега какво правим? Чакаме от посолството какво ще ни кажат и изпълняваме всичко. Изпълняваме това, което ни казва всъщност Великобритания чрез устата на Макрон, на Стармър, на Урсула фон дер Лайен, на Кая Калас и т.нар. „Коалиция на желаещите“. Великобритания докара нещата дотам, че едни руснаци се бият с други руснаци. Избиват се и повече от едно поколение вече е загинало под земята. Още два–три пъти по толкова са инвалидизирани и осакатени. Това е от интерес за Лондон. Сега се опитва да продължи това по всякакъв начин и затова измисля „Коалиция на желаещите“, но няма ресурса. Тя успя да излъже американските управляващи преди време - Англия е мозъкът, а ресурсът е американски. Изконната английска мечта е да имат своя база в Черно море - и къде е по-хубаво място от Одеса. С това обаче могат само да докарат нещата дотам, че Владимир Путин да не спре и да вземе и Одеса, за да реши веднъж завинаги въпроса за Черно море, както беше по времето на СССР. Русия в момента е изпреварила НАТО и САЩ може би с 8 до 15 години в оръжейно и технологично отношение. Путин не иска да завзема цяла Украйна - ако искаше, щеше да го направи още през 2013–2014 г. Той стигна до Киев и се дръпна. В момента води война, която изтощава целия Запад – Европейския съюз, НАТО, включително и нас. Едва ли иска да „храни“ цяла Украйна – той си има достатъчно хора, които да храни. Руската икономика е напрегната, както е напрегната и европейската. Това е война на изтощение, а не война за завземане на цяла Украйна. Международният ред, изграден след победата над нацизма във Втората световна война, започна да се руши още с падането на Берлинската стена и преминаването от двуполюсен към еднополюсен свят. Въпросът беше дали тази трансформация ще стане мирно или с война. Днес вече е ясно, че няма да стане мирно и че конфликтите ще бъдат дълги. Събитията във Венецуела няма как да се случват без имплицитното знание на Путин и на Си. Операцията във Венецуела е моментът, в който „смокиновите листа“ паднаха напълно. Подобни действия са се случвали и преди - в Афганистан, Ирак, Сърбия, Либия – но винаги са били прикривани. Сега арогантността е открита и безпардонна, което показва, че международното право е сведено до инструмент, а не до принцип. Сравнението между Венецуела и Украйна е подвеждащо. Във Венецуела става дума за контрол върху ресурси и корпоративни интереси. В Украйна става дума за стратегическа битка за сигурността и целостта на Русия, водена след години на неуспешна дипломация, Минските споразумения и опити за компромис. Западът системно подцени Русия, защото замени експертния анализ с идеологическо мислене. Вместо специалисти по Русия в ключови позиции бяха назначени хора с емоционално и пропагандно отношение, което доведе до фалшиви прогнози за срив на руската икономика и режима. Още след Майдана експерти от НАТО ни дадоха точни сценарии как ще действа Русия - помощ за рускоезичното население, дипломатически опити, ограничена военна операция, без реален интерес към завземане и изхранване на цяла Украйна. Тези сценарии бяха известни, но пренебрегнати.