От Бургас до Айтос с колела

"Пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд и ний вървим, вървим нататък, но няма край нашир и длъж!!!" Само дето ние не вървяхме, а въртяхме педали. Лудите на едно място не ги свърта, а ние отдавна сме скъсали синджира. Хайде до Айтос на колела. Какво като е юни, на плажа да не е по-хладно? Повярвайте ми - струваше си всеки метър по трасето. Това, което не беше небе, беше поле. Нагледахме се на жита, на слънчогледи, на полски цветя. Райко се раздаваше даже повече отколкото беше нужно, но ние не му се сърдихме. Компенсирахме във всяко село със сладоледи. А селцата... От хубави по-хубави. Цветни, чисти, големи. Накрая даже се размечтахме за къщичка на село. Освен всичко останало и късмета беше на наша страна, прибрахме се без да пукнем гума, което много рядко се случва. Благодарна съм за всяка минута в днешния ден и най-вече на Ил, защото на колелото всички знаем, че е в свои води. Въпреки всичко, идеята ни беше да се приберем с влака в 17:00 часа. По средата на трасето като се гледахме как караме, знаехме, че ще можем с по-ранния влак /тоест в 15:00 часа/, а на гарата бяхме толкова рано, че хванахме този в 13:30. Това какво означава, че и аз не съм му се дала много, много. Шегувам се!!! Истината е, че двама човека са еднакво доволни от този прекрасен юнски ден, който без да искаме разбрахме, че е ден на маргаритката, цвете което аз обожавам!!! По пътя маргаритки бол. На тях честит празник, а на нас да са ни честити новите 50 км!