В Котел скоро ще имаме общинска гора. Интервю с кмета на Котел www.kotelnews.com

http://kotelnews.com Г-н Каранашев, след проведената среща на директора на държавното югоизточно предприятие инж. П. Върбанов с граждани и служители на горското стопанство в Котел , като кмет можете ли да коментирате доколко възникналото напрежение вече е понижено? -Да, надявам се да е понижено, но позволете ми все пак чисто хронологически да припомня как протекоха тези събития. Преди около 20-на дена при мен дойдоха граждани и работници от горското стопанство, които притеснено поставиха темата свързана с отнемането на горски територии и преминаването им към новото горско в с. Кипилово. Тогава аз поех ангажимент към тази делегация да изговоря нещата с г-н Върбанов, за да можем да защитим интереса на гражданите и работещите в предприятието. Така или иначе, аз като кмет, заставам винаги на страната на гражданите. Проведох среща с инж. Върбанов, на който обясних, че този акт на предаване на териториите „Зеленич” ,„Брязовец”и др.към новото ДГС Кипилово внася обществено напрежение , нещата ескалират , възникват условия за спекулации и слухове, нямащи нищо общо с истината, но това е част от местния фолклор, който обичаме да създаваме. Директорът на ЮИДП е многогодишен ръководител с огромен опит, лесно успяхме да стигнем до консенсус , като ми обеща, че нещата ще бъдат оставени по старият начин в града. Аз уведомих заинтересованите лица за резултата от срещата, а след няколко дни за среща с тях в Котел дойде и самият г-н Върбанов. Искам да се фокусираме върху една много важна тема, засегната и на тази среща, че цената на дървата за отопление на населението в Котел е доста висока. За компонентите определящи тази цена - добивът и техният транспорт. Хората трябва да знаят ,че на времето - преди около 30 години - Котел е имал възможност да си върне общинските гори, но за съжаление тази възможност сега е безвъзвратно изгубена. Преди две години ми дойде идеята , че голяма част от общинските ливади и пасища са вече самозалесени и не могат да бъдат използвани по предназначение, тогава с общинския съвет решихме да извадим тези територии от фонда и да ги превърнем в общински гори. След проучване от моя страна се оказаха между 22 и 24 хиляди декари. Ние започнахме да движим всички документи, свързани с този въпрос и може да се каже , че сме почти на финала и мисля , че до края на годината Община Котел ще има своя собствена общинска гора. Стопанисването на общинска гора означава само едно и единствено. Населението да се снабдява с по-евтини дърва. Мисля ,че цената на дървата за средно ползваните около 10 кубика ще излизат на хората с поне до 100 лева по - евтино ако Общината може да доставя тези дърва на населението. Това ще бъде и целта на общинското предприятие, което би се занимавало с общинската гора. Мисля, че това е добра идея, която ще доведа до края, защото наистина от нищото в случая правим нещо , което ще има огромен социален ефект спрямо населението в община Котел. Възможни са два пътя. Единият е лично общината да стопанисва тези гори, за да дава на населението по-евтини дърва. Вторият път е да дадем тези гори под наем на държавното горско стопанство , то да извършва сеч и срещу това да получаваме средства, с които да вършим множество дейности свързани с подобряване на улична инфраструктура и ред неща, в полза на населението. Искрено се надявам да края на годината Община Котел да се поздрави с това ,че е собственик на тези 22 000 декара гори. -Доколко тези така наречени гори вече са в състояние от тях да бъде добивана дървесина? -Да , когато се правеше стопанският план, който е част от цялата документация за преотреждането, ставаше ясно, че още в първата година право на сеч ще имаме върху едни 10 000 плътни кубически метра дървесина, които биха задоволили прекрасно за една година нуждите на населението. -Докъде стигнахте с една друга ваша идея свързана с направата на депо и склад за дърва? -Още преди три години, когато директор на горското беше г-жа Недка Ангелова, с инж. Върбанов имах разговор и ги помолих, с мое съдействие, да им предоставя терен за изграждането на депо за дървесина в рамките на града. Тогава всеки гражданин на Котел, когато иска да си закупи дърва, да отиде на депото като на едно „топливо” , което да е държавно , не частно, и там дървесината да се продава на нормални цени. Не да си даваш фактурата на превозвач и да чакаш четири или пет месеца. Постоянно идват при мен граждани, които се жалват от това бавене. Процесът трябва да стане толкова лесен и достъпен, подобен на закупуването на хляб от магазина. Виждаш дървесината и казваш да ти натоварят от този вид толкова и толкова, и да ти я транспортират до адреса. Тогава транспортът ще бъде само от депото до дома на клиента, неминуемо ще бъде и по-евтин транспортът,който ще е сведен до няколко километра.