ХИЛЯДИ СЪРЦА ПРАЗНУВАХА С ФАМИЛИЯ ОХРИДСКИ

Магия под звездите: Хиляди сърца празнуваха заедно 45 години СУ "Св. Климент Охридски" Добрич Хладната вечер в Добрич беше озарена не само от звездите, но и от блясъка в очите на две хиляди деца, учители и родители, събрани заедно, за да отбележат един изключителен юбилей. Летният театър, изпълнен до краен предел, потръпваше от емоция, аплодисменти и спомени, докато над 500 деца излизаха на сцената, за да разкажат с музика, танц и песен историята на своя втори дом – Средно училище "Св. Климент Охридски". Тази вечер беше различна от всички останали. Под прожекторите не просто се представяше концерт, а се сливаха минало, настояще и бъдеще. Въздухът трептеше от нотите на китарния оркестър с ръководител Екатерина Велкова, чиито пръсти сякаш рисуваха мелодии, които докосваха всяко сърце. Цигулките под ръководството на Рослава Драгомирова извайваха звуци, които караха времето да спре. Всеки звук говореше за отдаденост, за пътя, извървян през тези 45 години. "Успяваме заедно!" – този надслов не беше просто мото, а пулсираше във всяка нота, във всяка танцова стъпка, във всеки поглед между учители и ученици. Капитанов Брас Бенд под ръководството на Борислав Капитанов изпълни театъра с мощни, тържествени звуци, които сякаш прокламираха: "Ние сме тук, ние продължаваме, ние сме силни заедно!" Публиката затаи дъх, когато народният оркестър и танцовата формация с ръководител Севдалин Куцаров превзеха сцената. Ритмичните стъпки на танцьорите, пъстрите носии и вихрените движения разказваха историята на нашите корени, на това, което ни прави уникални. Съпроводът от оркестъра при ПФА "Добруджа" превърна всеки момент в празник на българщината и таланта, който се отглежда в стените на "Св. Климент Охридски" вече почти половин век. Акордеоните под диригентството на Севдалин Симеонов се вливаха в сърцата на публиката, карайки я да потръпва от гордост. Вокалните изпълнения на възпитаниците на Милена Пеева докоснаха най-дълбоките струни на човешката душа. В този вихър от емоции, директорът на училището Силвия Димитрова, сама възпитаник на това свещено за Добрич място, застана на сцената. Гласът ѝ трепереше от вълнение, когато се обърна към "голямата Фамилия Охридски": "За мен е изключителна гордост и вълнение тази вечер поколения Климентовци, застанали ръка за ръка, да отпразнуваме заедно 45-ия рожден ден на нашето училище. 45 години вдъхновение, новаторство, култура..." Думите ѝ отекваха в сърцата на всички присъстващи, напомняйки за мисията на този духовен храм – "да превръща знанието и таланта в изкуство, а изкуството – в път към успеха." Особено вълнуващ беше моментът, когато Силвия Димитрова отправи думи на благодарност към най-дълго ръководилия училището директор Юлияна Герасимова: "Хиляди Климентовци ръка за ръка се учат от Вас и днес. Вие сте стожерът на нашето училище. За мен е изключителна привилегия да се уча именно от Вас, защото Вие предавате своя опит с огромно желание и любов, и най-вече – с вяра в мен." Сълзи блестяха в очите на присъстващите учители-ветерани, на родители, които някога също са били ученици в това училище, на настоящи учители, които виждат как техните усилия разцъфват в таланта на децата. Времето сякаш се сгъстяваше в този момент, събирайки на едно място всички истории, всички успехи, всички предизвикателства, преодолени през годините. Концертът не беше просто поредица от изпълнения. Той беше живата история на училището – най-голямото в област Добрич, истински разказ за хиляди съдби, преминали през неговите врати. С всяко изпълнение присъстващите преживяваха отново част от пътя на училището – от неговото създаване, през трудните години на промени, до днешния ден на възход и гордост. Между изпълненията се прожектираха кадри от историята на училището, което накара много от присъстващите да избършат скришом сълзи от очите си, разпознавайки себе си, своите учители или съученици от миналото. Когато последните акорди затихнаха в нощта, публиката стана на крака. Аплодисментите продължиха минути наред, отеквайки далеч извън стените на Летния театър, носейки се над Добрич като обещание, че традициите на СУ "Св. Климент Охридски" ще продължат да живеят и да вдъхновяват. Това не беше просто концерт. Това беше клетва – клетва, че изкуството, знанието и човешката връзка ще продължат да бъдат в основата на образованието. Защото, както каза директорът Силвия Димитрова: "Ние, Климентовци, даряваме сърца, пълни с надежди, уважение, любов". И докато звездите светеха над Добрич, 500 деца, техните учители и цялата "Фамилия Охридски" написаха нова, златна страница в историята на своя духовен храм. Защото в СУ "Св. Климент Охридски" не просто преподават и учат – там създават бъдеще, изпълнено с изкуство, знание и човечност.