ЖЛЪЧ / SEZKO - ЧЕРНОХОЛИК

‘Чис Ожес’ е купчина парчета, записани през 1997-ма, с изключение на ‘Предупредени’, което е записано през 2023-та. Следващият албум на Жлъч ще се казва ‘Вяра’. Купи си в какъвто формат искаш оттук: https://jlucezar.bandcamp.com/album/ep Рими: Жлъч Бийт: Sezko Микс: Гена (Студийта) Мастер: Fengi (FAQinMusic Studio) Записано в Студийта, Борово, София. Артуърк: Любо Веселинов txt: шибаната меланхолия съмва се и отново съм усъмнен не изпускам ритъма никога не изпускам снер а може би ритъма изпуска мен може би е време да стана сериозен човек или поне няа да победя в тая игра на кой е по-по-най-голем олигофрен твърде много изисквания към себе си затова към другите рядко имам претенции като се сетя колко шибани неща имам да праа иде ми... като кошмар ще е тъпо да си прееба щастието за пари и за слава и уж го знам може би не трябва да изпускам възможността да тегля чертата тук сега да покажа на себе си и на онея кой е господар ала ме е страх, че страхът ми ще стане - юзда, винаги най-отпред и мнозина залагат на мен плюс това времето тече и тече каквото ще да става и без тва само плямпам шибаната меланхолия тя си тръгна, последно беше с роклята с голия гръб на подиума последните десет секунди от филма ни заедно не съм я виждал отдавна всъщност никога оттогава в апартамента ми има едно момиче със мен прилича на нея живеем заедно някак, както всички живеят моя най-голям недостатък е че губя всякаква логична идея за това кой обичам за кого ме е грижа всичко в мен за един миг се променя иска ми се да съм искрен и със нищо да не ... я нараня на ръба съм дори да полудея ако сбъркам ако е била тя - как отново да си я спечеля? не знам дали има значение понякога преставам да мисля дори за самия мен писнало ми е от моя милост, хич не ме е грижа - не не искам да чувам довиждане толкова много неискрени довиждания сме имали в живота сигурно и най-последното ни ще иска да е такова времето тече и тече каквото ще да става и без тва само зяпам шибаната меланхолия времето е спряло, седя и го гледам през прозореца времето е дядото който седя цяла минута до контейнера на общината с боклука опитвайки се да си загаси фаса със слюнка бях на 17 в 83, задръстване по житница стори ми се смешно, но картината беше потискаща особено през тия стъкла беше ми също тъжно, може би изпитвах жал накрая дядото махна пепелта от арда качака и просто пусна до крака си остатъка на тротоара след това го смачка и се разкара сякаш бърза занякъде бях сам в автобуса но не можах и се разсмях, момче шото времето тече и тече каквото ще да става и без тва накрая изгаряш