Политици с интереси пазят църквата от НАП

Интересите в битките за власт в църквата са на икономическа основа. Това заяви в студиото на "(О)позиция" проф. д-р Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ и специалист по църковно право, устройство и управление на Българската православна църква, който коментира бурните събития в БПЦ от последните месеци и предстоящия на 30 юни избор на нов патриарх. Светият синод грубо наруши устава на БПЦ с отмяната на избора на Сливенски митрополит и това не се случва за първи път. Ставало е не само в последните години, а и преди 1989-а, например през 1974 г., с избора на Врачанския митрополит Паисий, обявен 15 години по-късно като един от най-успешните агенти на Държавна сигурност, под агентурното име Велко - разказа още проф. Николчев. Но в случая изборът бе касиран от Светия синод без абсолютно никакви аргументи и въз основа на псевдо твърдения. Според проф. Николчева няма нищо лошо църквата да има огромен брой недвижимо и движимо имущество. Проблемът е, че БПЦ, която е юридическо лице, е регистрирана по силата на закона за вероизповеданията. Но тя придоби този статут екс леге - по право. И ако останалите вероизповедания, например, не спазват своя устав, не дава данни на НАП, градският съд може да им отнеме правото на юридическо лице. А когато беше гласуван законът за вероизповеданията, не бе предвидено БПЦ да има съдебна регистрация, което касае основно устава - дали той противоречи на закона. Според мен законодателят не предвиди това за БПЦ съвсем умишлено, каза още богословът. Той смята, че отчетливо се забелязва групиране на две основни групи в Синода и логично изниква въпросът дали зад тези две групи не стоят някакви политически интереси. Защото едната група от митрополити е, които обществеността ги оценява като хора с афинитет към Русия, към Путин, защитаващи войната в Украйна. Другата група като че проявява някакъв, така да се каже, евроатлантизъм, заявявайки за първи път въобще позиции, които подкрепят въпросите за правата на човека, религиозните изповедания и позицията срещу вече изолираната Руска православна църква. Точно това е групата около Пловдивския митрополит Николай, която посети Истанбул в съслужение с Вселенския патриарх Вартоломей и украински епископи. Проф. Николчев предупреди да не се забравят неговите антиевроатлантически реакции, директно русофилски. Според богослова има връзки между духовници и политици у нас. „Ами с кои се срещна Светият синод, когато стана известно за проверката на църквата от страна на НАП - с президента Радев, Делян Пеевски и Йордан Цонев, който, между другото, е много добре запознат със случващото се в Сливенската епархия, предвид произхода му, имотите му по Южното черноморие. „Ами случаен ли е този интерес, и то съвсем натрапен, един от водещите депутати на ГЕРБ Радомир Чолаков, който е от Пловдив и е много близък с митрополит Николай, да е член на Върховния църковен съвет (ВЦС). Това е в нарушение на законите. А ВЦС е органът, който в голяма степен се занимава именно с тези имуществени въпроси и имоти в православната църква.“, припомни богословът Според него писмото на Пловдивския митрополит Николай, че отказва да бъде издиган за кандидат за патриарх, прилича на събитията след падането на режима на Чаушеску в Румъния. Това писмо, с едни красиви думи, ми прилича на тюрлюгювеч - "леща на кебап", както казваше дядо Славейков. Много е интересно как казва, че не желае да бъде включен в листата на достоизбираемите трима и няма да приеме. Той няма право да каже, че няма да приеме - от канонична гледна точка това е абсурдно, защото в църквата има т.нар. послушание. И още: Как прокарваше интересите си Държавна сигурност при избори на висши духовници преди 1989 г? Какви са "недостойните игри" в Светия синод? Кои ще са съперници на Николай Пловдивски в избора за нов български патриарх? И дали сега политици може да окажат влияние върху процеса? Какви качества трябва да притежава новият български патриарх?