Анселмо Капороси: Не закачай мечката, ако не я познаваш - Русия не е Бурунди, нужен е мир

„До офиса ми в София спират Бентли и Астон Мартин, каквито не съм виждал дори в Милано. Имотите са по 5–6 хиляди евро на квадрат, моловете и заведенията са пълни, а хората се оплакват. В Италия пазарувам обикновени неща и плащам по-малко, отколкото в София. Как е възможно това? Откъде идват тези пари? Това е големият въпрос без отговор.“ Това казва директорът на Италианската търговска камара в България Анселмо Капороси в интервю пред Явор Дачков, записано на 4 юни 2026 г. в Ехо Медия Студио. Италианецът, който живее у нас от 17 години, коментира парадоксите на българския пазар - от поскъпването преди еврото, скъпите имоти и пълните заведения до ремонтите по пътищата, истинския патриотизъм на българите, Русия, санкциите и въпроса защо Европа забравя, че е създадена за мир, а не за война. Още акценти: Който води ЕС към война, е виновен: Европейският съюз е създаден за мир, а не за конфронтация. В статута на съюза думата „война“ я няма никъде. Нямаме нужда от ескалация, а отговорът на Европа днес трябва да бъде единствен - мир. Урокът с мечката: На въпроса дали Европа трябва да нормализира отношенията си с Русия, Капороси отговаря с разказ за български ловец в Стара планина, който го предупредил: „Не закачай мечката напролет, когато се събужда, защото не я познаваш“. Това е урок и за политиката - преди да тръгнеш към сблъсък с големи държави като Русия, трябва да търсиш изход с баланс, уважение и смирение, а не да отговаряш със сила. Парадоксът на санкциите: Ограниченията често се заобикалят. Официално се налагат санкции, а после същите стоки се купуват под друга марка. Иран е под санкции от десетилетия, но не е останал без хляб и мляко. При войната в Сърбия също имаше ембарго, но петролът и газът влизаха през границите - въпросът е откъде. Мафията е световен, а не само български проблем: В Италия има сериозни структури (карабинери, полиция, прокуратура), които дават живота си в тази борба, но проблемът остава. Япония е изключително успешна и точна държава, но и там имат Якудза. Решението не е бързо – то започва от образованието, ценностите в училище и постоянството на институциите. България не е загубила от Европейския съюз: За един седемгодишен период страната ни е получила около 15 млрд. евро от структурните фондове и е платила около 7 млрд. За сравнение – Италия е взела 21 млрд., но е платила 28 млрд. евро. От тази гледна точка членството в ЕС не е загубено време или енергия. Силата на Европа срещу Китай и Индия: Китай вече не произвежда евтини стоки без качество - цените им остават конкурентни, но качеството расте всяка година. Европейските държави не могат да се състезават с работна ръка, която струва една десета от европейската. Единственото спасение е Европа да бъде обединена и да заложи на традициите и качеството. Пазарът и по-слабите: Свободният пазар дава възможности, но държавата трябва да мисли за хората, които имат нужда от помощ. Българи са всички - от младите до старите, от успешните до инвалидите. Пример за това е историята за цар Борис III и българските евреи - независимо дали е факт или легенда, отговорът „нито един няма да ти дам“ е модел за държава, която пази всеки свой гражданин. Почитта към химна и знамето: Капороси споделя уважението си към българския патриотизъм. Когато звучи химнът, българите стават и показват уважение към знамето, независимо от партийните си пристрастия. В Италия това се вижда все по-рядко. Уникалните български мозъци: Когато в Италия питат защо бизнесът да инвестира в България, а не в Румъния или Сърбия, директорът на Търговската камара дава два прости примера – компютъра и киселото мляко. Джон Атанасов е сред стълбовете в историята на компютрите, а Стамен Григоров открива лактобацилус булгарикус. Това са малки, но уникални примери за българския принос към света. Първата цивилизация в Европа: България е земя с огромна историческа отговорност, защото тук са едни от най-древните следи на цивилизация на европейския континент. Най-старото обработено злато, открито край Варна, е на над 6000 години - време, в което Рим още не съществува. Това е наследство, което самите българи не си спомнят достатъчно често.