Бай Тасо - част 6

Човек живее, твори, оставя разни спомени, отива си от този свят и се забравя. Нали на този свят всичко е преходно и всичко се изгубва във вечността... Особено старите майстори - колкото и да са добри, след малко или много време името им избледнява... Защо? Защото истинският гайдар твори на първо място заради самата музика, и чак на второ - за името си. Неговата мисия е да се запази истинската музика, да я пренесе през вековете, а не да стане известен и да се прочуе. Затова и много от имената на старите майстори остават в миналото, изтикани в някое ъгълче на промитото ни от комерсиални, виртуални, рекламни и други подобни въздействия и влияния съзнание... и така в продължение на години се изличават от паметта на поколенията. Неотдавна обаче един от учениците ми в часа на класа ми заяви " Госпожо, аз знам, че дядо Ви е един известен гайдар!" Учудих се - знам, че в класа ми и в училище има доста гайдари, много добре познавам и приноса на бай Тасо към родопската музика, но все пак той е роден през 1923 година, а учениците ми са набор 2002... както и да го гледаме, това са доста години разлика, особено считано от най-активния му творчески период. "Че и аз знам кой е" - отвърна на учудването ми друго гайдарче - "Даже гайдата, с която свиря, е направена от него!" Тогава смътно си припомних думите, изречени от нашия свещеник в краткото му надгробно слово, произнесено след опелото на четиридесетия ден. Не помня със сигурност дали го цитирам точно, а и няма значение - в ума ми са се запазили не изреченията и словоредът, а особената мелодичност на думите, които бяха нещо подобно: "Хората си отиват от този свят и делата им се забравят. Бай Тасо не беше от тях."