Д-р Николай Шарков: Който хули българското здравеопазване, не е чакал с месеци за лекар на Запад

Явор Дачков разговаря с д-р Николай Шарков - президент на Световната дентална федерация - за мястото на България в глобалната медицина, бурното общо развитие на страни като Китай и Виетнам, българските пропуснати възможности в дипломацията, границите на изкуствения интелект и роботиката, чудесата на Света гора и българската памет. Разговорът е записан на 28 юни 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев. Който нарича здравеопазването ни катастрофа, не е чакал за лекар на Запад. Нашата система е една от най-либералните в Европа и извън нея - тук пациентът има избор веднага, а във Великобритания и Германия се чака с месеци за специалист и се търпи. Парадоксът е, че България има кадри на световно ниво, които печелят признание по целия свят, но у дома на отговорни позиции се назначават хора, чието IQ е под всякаква критика. Още акценти:  В България има около 10 000 зъболекари - страшно много за държава с около 6,5 милиона население. В София и Пловдив на един зъболекар се падат около 200 души население, което означава скрита безработица. Държавата трябва да има политика колко кадри по дентална медицина произвежда и дали са нужни нови факултети. Пакетът за хората над 18 години в денталната помощ е идиотски. Работещите хора плащат осигуровки, произвеждат благата, а получават три дейности - вадене на зъб, пломба или комбинация между тях. Това не може да продължава така, когато системата е солидарна. Най-голямото постижение на българското здравеопазване е неговата либералност. В България няма закрепостяване - пациентът може да сменя джипито си на всеки шест месеца. В много западни държави има листи на чакащи, седмици за личен лекар, месеци за специалист и дълго чакане за зъболекар. Училищните зъболекарски кабинети от соца не решават проблема сами по себе си. Децата са били водени под строй, лекувани са, но 70% от родителите само са научавали, че детето е било на зъболекар. Навиците се създават вкъщи, а родителят трябва да бъде ангажиран със здравето на детето си, не страничен наблюдател. 33% от българите никога не са ползвали четка и паста за зъби, според изследване, правено преди години. Много малко хора знаят, че четките трябва да се сменят през определен период. Здравната култура расте много бавно и изисква усилия, а тези усилия най-често ги носи самият лекар по дентална медицина. Българското образование по дентална медицина запазва висок стандарт - пет години и половина или шест години обучение, магистърска степен и всички основни медицински дисциплини. Затова понятието „лекар по дентална медицина“ е защитено, а не сведено само до „дентист“ или „зъболекар“. Здравеопазването никога не е било безплатно. И при социализма хора са носили чаршафи в болницата, имало е добри страни, но е имало и ужасни страни. Няма идеална система и всяка трябва да се сравнява само ако се познава отвътре. Виетнам пази огромна българска следа. Лекари, инженери, военни, професори, ръководители на асоциации и членове на парламента са учили в България, говорят български и наричат страната ни своя втора родина. Виетнам иска да изпраща студенти в България, защото помни високото ниво на образованието. Изкуственият интелект в медицината крие огромни рискове. Опасностите са предоверяване от страна на лечителя, грешка от страна на изкуствения интелект, грешна диагноза или вярна диагноза с грешен подход в лечението. Основният фактор в лечебния процес остава лекарят, включително лекарят по дентална медицина. Роботите ще навлизат все повече, но няма да заменят лекаря и през 2050 година. Част от професиите ще бъдат изместени, включително малка част от работата на зъботехниците, защото 3D системите и принтерите дават голяма прецизност. Но машината няма погледа към човека като индивид. В Атон не се попада случайно - някой води човека натам, и този някой е Господ Бог. Света гора не е просто място за любопитство или туризъм. Тишината там е такава, че човек чува как диша. Българският манастир „Св. Георги Зограф“ е бил в тежко състояние след кражбата на „История славянобългарска“. Да се краде от Света гора е грях. Връщането на историята не е просто административен акт, а възстановяване на нещо нарушено в българската памет.