СТАЛИНГРАД | ОКОНЧАТЕЛНИЯТ ДОКУМЕНТАЛЕН РАЗКАЗ ЗА КРАХА НА 6-а АРМИЯ (1942–1943)

Как една армия от над 250 000 души успява да премине от почти пълното завладяване на един град до собственото си унищожение в неговите руини? Битката за Сталинград достига своя решаващ момент през ноември 1942 г., когато Операция Уран нанася удар по слабите румънски флангове, защитаващи германската 6-а армия. Това, което изглежда като поредната съветска офанзива, се превръща в една от най-опустошителните операции по обкръжение в историята на войните. Докато германските дивизии продължават да се сражават сред разрушени фабрики, мазета и руини по бреговете на Волга, огромни съветски бронетанкови формирования настъпват от север и юг, за да затворят гигантски капан около Сталинград. Затварянето на обръча превръща настъпателната кампания в отчаяна борба за оцеляване. Вътре в котела 6-а армия на Фридрих Паулус остава блокирана със стотици хиляди войници, хиляди ранени, ограничени количества гориво и все по-намаляващи запаси. Обещанието за въздушно снабдяване, дадено от Херман Гьоринг, бързо се превръща в невъзможна за изпълнение илюзия. Докато летищата Питомник и Гумрак се превръщат в единствената връзка с външния свят, дажбите намаляват, конете са заколвани за храна, а ранените се трупат в очакване на евакуация, която рядко идва. В същото време споровете между Паулус, Валтер фон Зайдлиц-Курцбах, Ерих фон Манщайн и Адолф Хитлер разкриват вътрешна битка, не по-малко ожесточена от тази на фронта: пробив на обръча или оставане в Сталинград. Всеки изгубен ден укрепва съветския пръстен и намалява шансовете за спасение. Последната възможност идва с Операция Wintergewitter, когато силите на Херман Хот настъпват от Котелниково и достигат само на няколко десетки километра от обкръжените войски. Отказът на Хитлер да разреши пробив обаче обрича всяка надежда за спасение. От януари 1943 г. Операция Пръстен започва систематично да смазва германските позиции, докато не разделя котела на два изолирани сектора. Падането на Питомник, гладът, изтощението и липсата на боеприпаси ускоряват окончателния срив. На 31 януари Паулус е пленен в центъра на Сталинград, а на 2 февруари последните германски сили слагат оръжие. Унищожението на 6-а армия се превръща в една от най-големите военни катастрофи на Германия и в окончателна повратна точка във Втората световна война.