Баба Стоянка от село Кирово е живата памет на българската част на Странджа

🔥СТАНИ част от СКАТ на: 👉 http://skattelecom.com/​ 👉 https://www.tvskat.net/​ 🔥За повече НОВИНИ се АБОНИРАЙТЕ за нашия канал: 👉 https://bit.ly/3nVaxNh ✔️ Четете още на http://www.desant.net/ Баба Стоянка от средецкото село Кирово, която през септември навърши 100 години, е носител на живата памет в този пограничен район. Тя е олицетворение на старите българи, които познаваме само от книгите. Образ, отдавна изчезнал сред съвременниците ни. С бистър ум и в добра кондиция за годините си, тя продължава да посреща гости и да ги радва с разказите си за планината, за старите обичаи, за хора, които отдавна ги няма между живите. Макар да й е трудно вече сама да се грижи за къщата, в която е отгледала три деца, петима внуци и петима правнуци, тя отказва да се премести при тях в Бургас. Казва, че големият град я задушава. Забелязала е, че възрастни хора от селото, като се поболеят, отиват уж да се лекуват в Бургас, но повече не се завръщат. Затова двамата й синове и дъщеря й се редуват да се грижат за нея в Кирово. Била е на 19 години, когато се задомила. След сватбата мъжът й бил мобилизиран в армията, а тя, бременна, останала сама да се грижи за домакинството, за животните, за нивата, за всичко. Било е тежко и когато нейният „другар“, както го нарича тя, се споминал преди 20-тина години. Въпреки това, тя с умиление си спомня миналото, в което е имала „всичко“. Баба Стоянка е не само най-възрастната жена в странджанското село. Тя е и най-уважаваната. А най-удивителното в нея е, че е запазила усмивката си и чувството си за хумор, независимо от ударите на съдбата през годините, несгодите, болежките... Една от изпитаните практики на баба Стоянка да гони лошите сънища и кошмарите, е да си сложи маша в леглото, на което спи, откъм краката. Бонбони лукчета и обикновен локум са единствените дарове, които биха впечатлили столетницата. Не че не познава шоколадовите бонбони и съвременните модерни варианти на почерпка. Просто не ги припознава. С недоверие подхожда и към хляба, сиренето, кашкавала, млякото, които днес се предлагат в хранителните магазини. Под леглото си още пази дървените нощви или ношкови, както им казват в Кирово, в които някога е месила самуни хляб за цялата фамилия. За нейния странджански зелник пък в този край се носят легенди. Както и за най-вкусното козе сирене. Към ритуала със сутрешната ракийка, баба Стоянка е добавила още един. Цръкнувам си, казва тя, от една напитка за здраве. Баба Стоянка никога не е спирала да говори на тронкския диалект, който е не само звучен. В него се откриват думи, които вече не използваме в нашето ежедневие. На 100-годишния си рожден ден баба Стоянка бе уважена от цялата й многолюдна фамилия. В дома й се събраха и съседите, и общински представители, за да отбележат с нея този значим житейски юбилей. А всеки, който я познава, носи в сърцето си частица от моралната й ценностна система и човешките й добродетели.