Как преди 30 г. България първа в света призна независимостта на днешна Република Северна Македония

На 15 януари 1992 г. България първа в света призна независимостта на Република Северна Македония. Тогава първи заместник външен министър бе Стефан Тафров. В интервю за БТА той разказа как държавните институции в България стигат до това решение. Г-н Тафров, 30 години по-късно изглежда съвсем нормално и естествено на 15.01.1992 г., България първа и безусловно да признае независима Република Македония. Ако поставим обаче ситуацията в контекста на тогавашните събития, започват да се задават въпроси за това двудневно, а може би и по-дълго заседание на МС, на което е обсъждано това дали България първа да направи тази стъпка и по кой начин. Да започнем от там. Нека първо да очертаем международните параметри на ситуацията, а те бяха, че четири югославски републики - Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония бяха провели референдуми, в които привържениците на независимостта бяха постигнали победа. И пред европейската общност, тогава още нямаше ЕС, беше поставен въпросът за признаването на тези четири републики, тъй като разпадането на Югославия изглеждаше неизбежно, макар че до последно от европейска страна имаше опити да се запази Югославия от едно време. Но тези референдуми показаха, че това е невъзможно. И в страни като Германия и Австрия, общественото мнение много силно се застъпваше в полза на Словения и Хърватия, страни с които австрийците и германците имаха исторически връзки, икономически и т.н. И в този смисъл Македония и Босна попаднаха в една сива зона. В Белград имаше един агресивен, силно националистически режим на Слободан Милошевич, който както знаем, започна войната в бивша Югославия, нападна първо Словения, после Хърватия, но не се знаеше какво ще направи този режим в южна посока - в посока Македония, където югославската армия, контролирана от сръбското правителство и Милошевич, продължаваше да присъства. България в този момент току-що излизаше от един много тежък период, след Лукановата зима, след победата на СДС и създаване на правителството на Филип Димитров. Имаше и президентски избори, практически признаването на Македония се случи между двата тура на президентските избори, на които кандидатът на СДС беше Желю Желев. Това допълнително усложняваше ситуацията. Вътре в СДС имаше разделения. Вече ясно се очертаваха крила. Имаше едно крило, което се противопоставяше на Филип Димитров, то беше подкрепяно от Ахмед Доган ( подкрепата на ДПС беше абсолютно задължителна за оставането на власт на правителството на Филип Димитров и Ахмед Доган работеше тогава с фигури като тогавашния външен министър Стоян Ганев, икономистът Венцислав Димитров, Георги Марков, те бяха трима много близки приятели и много се противопоставяха на Филип Димитров - това беше контекста.) Аз тогава бях първи заместник-министър на външните работи, по молба именно на Филип Димитров и на Желю Желев (аз съм бивш негов съветник по международните въпроси), които бяха притеснени от факта, че тогавашният външен министър - Стоян Ганев, нямаше външнополитически опит, включително слабо знаеше английски и се притесняваха какво може да се случи, ако съвършено неопитен човек застане начело на министерството, както се случи, заради тези вътрешнокоалиционни равновесия. Така че това беше моята роля. А Стоян Ганев в началото на мандата си непрекъснато пътуваше и в момента на признаването на Македония от доста време го нямаше в България и фактически аз, като номер две в министерството, изпълнявах функциите на външен министър и на мен се падна тази отговорност, да изработя позицията на МВнР по този въпрос. И какво се случи? Дълго заседание на МС-два или три дни... Първо трябва да Ви кажа, че с Филип Димитров и Желю Желев помежду си изяснихме, че България трябва да помогне на Македония да излезе от тази сива зона. Да дадем ясен знак на Милошевич, че не може да напада Македония, не може да се опитва да предприема някаква военна авантюра, да пролива кръв и също така, да изпратим послание към самите граждани на Македония, че България не е враг. Защото тези събития идват след десетилетия на много последователна, силна, безогледна антибългарска пропаганда и по време на кралска Югославия и след това, по време на Титова Югославия. Поколения в Република Македония бяха израснали с убеждението, че България е враг. България трябваше да даде силен сигнал, на нашите братя в Република Македония, че ние не сме врагове, а именно братя. Текстът на цялото интервю може да прочетете в сайта на БТА: http://www.bta.bg/bg/c/NF/id/2553783