РАДЕВ ПРОРУСКИ ли е според ЕВРОПА? Говори Илхан Кючюк

РАДЕВ ПРОРУСКИ ли е според ЕВРОПА? Говори Илхан Кючюк Европейският парламент одобри доклада за напредъка на Северна Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Това се случи след продължителни дебати по текстове, свързани с изпълнението на поетите от Скопие ангажименти в рамките на преговорния процес. Един от най-оспорваните моменти беше предложението за отпадане на параграф, свързан с работата на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония. Поправката беше отхвърлена с убедително мнозинство, като евродепутатите запазиха текста, който настоява комисията да постигне конкретни резултати въз основа на обективни исторически източници и в съответствие с договореностите между двете държави. В документа остава и формулировката за „общата история“ на България и Северна Македония. В окончателния вариант на доклада Европейският парламент отново подчертава, че напредъкът на Скопие към ЕС е пряко свързан с изпълнението на ангажимента за конституционни промени, включително вписването на българите в Конституцията на страната. Посочва се, че Съветът на ЕС е готов да свика следващата междуправителствена конференция веднага след приключването на необходимите конституционни процедури. Документът обръща внимание и на нарастващото външно влияние в Северна Македония. Изразена е тревога от задълбочаващите се връзки със Сърбия, както и от засиленото икономическо и политическо присъствие на Китай чрез инфраструктурни проекти и кредитиране. Специално място е отделено и на руското влияние в страната. Евродепутатите предупреждават и за рисковете, свързани с концепцията за т.нар. „сръбски свят“. В доклада се призовава Европейският съюз да подкрепи Северна Македония в противодействието на външни влияния и на наративи, които поставят под съмнение суверенитета и териториалната цялост на държавите от региона. Сред критиките е липсата на активен политически диалог между София и Скопие. Отбелязва се, че съвместната междуправителствена комисия между двете държави не е заседавала от юли 2022 г., като се отправя призив за възобновяване на работата ѝ възможно най-скоро. В доклада се осъждат и случаите на унищожаване или подмяна на български исторически паметници и надписи. Европейският парламент настоява за по-добра защита на културното наследство. Като приоритети са посочени още развитието на транспортната свързаност между двете държави чрез Коридор VIII, изграждането на железопътната връзка между България и Северна Македония, както и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Евродепутатите отхвърлиха поправката на Томас Вайц в доклада за Северна Македония, общата история остава В същото време македонският премиер Мицкоски зае обратната позиция, критикувайки София, че поставя исторически условия Дипломатически удар нанесоха България и Европейският парламент (ЕП) на Република Северна Македония (РСМ), след като отхвърлиха третата поправка на докладчика Томас Вайц за отпадане на прословутия парагараф 73 от доклада за напредъка на страната по пътя ѝ към евроинтеграцията за 2025 г. Въпросната точка настоява съвместната историческа комисия между България и Северна Македония да постигне ясни и осезаеми резултати, стъпвайки единствено на обективни, автентични и доказани исторически източници и документи, съгласно залегналото във Втория протокол от Договора за добросъседство. Окончателният текст на резолюцията беше приет с 411 гласа "За", 120 "Против" и 120 въздържали се. Докладът за напредъка на РСМ за 2025 г., който бе приет в Комисията по външни работи на ЕП, се превърна в арена на голяма политическа битка в Брюксел. В центъра на напрежението се оказа прословутият Параграф 73 от доклада, който е определян за истинското острие в документа, което официалният докладчик за РСМ Томас Вайц от групата на Зелените се опита да изтрие изцяло в последния момент чрез своята поправка номер 3. В него изрично присъства и терминът обща история. Докато в документа има и предходна точка 71, която по-общо призовава историческата комисия да работи по най-добрия начин, Параграф 73 е значително по-конкретен и изисква строго научен и академичен, а не политически подход към миналото. Докладчикът Вайц обаче активно работеше за премахването на този текст, опитвайки се да привлече подкрепа от групите на социалистите и либералите от "Обнови Европа". Неговият аргумент пред колегите му в Страсбург бе, че параграфът не се приема в Скопие, където го интерпретират едва ли не като още едно допълнително условие. По време на дебатите по деклараията за РСМ във вторник самият Вайц изрази съжаление, че Западните Балкани отново са арена на различни интереси. "През 90-те години ние пропуснахме възможността да обърнем тези страни към Европа и сега отчитаме, че въпроси по идентичността разкъсаха този регион", посочи австриецът. Вижте какво заяви евродепутатът Илхан Кючюк пред Божидар Русев в предаването "Денят на Дарик"!