Кехая, наша доржево - Радка Кушлева. Родопите

http://www.rodopskistarini.com/2012/0... Traditional Bulgarian Folklore. Rodopa Mountain Radka Kushleva - "Kehaya nasha dorjevo" Български народни песни. Родопите. Радка Кушлева - "Кехая, наша доржево" — Кехае, наша доржево, врют сюриине торнаха ут зимове нах летове, нашана тьошка сюрия, тагова, пак не торнува. Куга щи и та да торне ут равну поле широку, нах високана планина? — Уфчере, мои уфчере, и нашана щи да торни рану в понделник вутирна. Стани, одажи, сабери нашана луда харгелйо, товари тьошка одайо, вдигните наша сюрия, в понделник утирна ут зимове, нах летове. Та че, одажи, восадни моену конче хранену. Та си ми иди, одажи, в Искече града гулема, ситан армаган собери и ми ги, кузум, отнеси на мойну порву любове, на мойне дребни дечинки. Чи йе ни могам да ида, мен ми е лошу станалу, маалим ми е падналу на мойну белу сарчоце. Лоша ма глава сболява, кайну ма ни е булела, йе ще тува да остана, йе ще тува да загина, в равнусу поле широку, пуд зеленусу караче. Иди ми рукни, одажи, ен-кехайена Тодора, кротичку да му насадя: Ага сюрия вдигните с моине кльоти кучета, ве, одажи, ще мините приз Чамжес село голямо, (с. Горово) приз високана кюприя. Там има моми кадии и млади булки заптии, всяка година сам давал пу адно ваклу яганце, ваклу щат ягне да ищат, вакал хми овен фаните. Те ще да си ва запитат: «Къде е Райчу кехая?» Ве хми, уфчере, речите: «Райчу във поле остана, с агине хасап да гльода, дену сме яли и пили цалана зима голема ут Касом ду Гергьовден.» Пак га, уфчере, подите в нашену село гуляму, на високана планина, воржите ясни ченкове, да лайнат кльоти кучета. Там ще да си ва пусрощне моена млада нивеста с моите дребни дечинки и ще да си ва попита: «Каде е Райчу кехая?» Ве хи, уфчере, речите: «Райчу във поле остана, ваз подзим да ни дучеква, приз пролет да на провада! Га на планина подите, вакал ми овен фатите, курбан да го заколите... Уфчерене ми торнаха рану в понделник утирна, тьошка сюрия вдигнаха. Варвеха колку варвеха, ага на Чамжес стигнаха, на високана кюприя, ваклу хми ягне поискаха, вакал хми овен дадаха и за Райча си питаха. Ага в селу стигнаха, на високана планина, там си ги са срьощнали Райчова млада йивеста с негови дребни дечинки, та си уфчере питаше: — Уфчере, млади уфчере, каде е Райчу кехая? Уфчерене хи рекоха: — Райчу кехая остана в равнуну поле широку, ваз подзим да ни дучеква, прие пролет да ни изпраща. Вакал ми овен не дума, вакал ми овен продума: — Ложат та, ложат, нивесту, Райчу кехая загина в равнуну поле широку, под зеленуну караче. Кучета там останаха кехая да си погребот. Ага хи това казаха, Райчова млада нивеста пусна си глася ду небу, еасипа солзи ду земя и си ми жалну викаше: — Сюрия бяла и чорна, пуста дано си останиш, ага ми няма кехая да си ма мене разшени ..."